Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж
са стъпките – последната и първата.
Тъгата е неволен антураж.
Oбратно дирята е кървава.
© Александър Все права защищены