Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж
са стъпките – последната и първата.
Тъгата е неволен антураж.
Oбратно дирята е кървава.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up