Студът в очите ти до болка пари,
стопява любовта ми като бучка лед,
изтръгвайки я от недрата без да жали,
крещи в пороя оскотяла и от гнет...
На дъното дълбоко поляга за утеха,
за глътка въздух в гъстата мъгла
жадува сетни сили да се влеят в нея,
да извиси... злокобната тъма...
Тъга безумно силна... и бетонна,
затяга примка с точност на ловец
и ме премята в лудост монотонна,
обримчва ми очите... на слепец... ...