Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
12.06.2007 г., 17:59 ч.

ТЪГАТА 

  Поезия
655 0 14
 

Студът в очите ти до болка пари,

стопява любовта ми като бучка лед,
изтръгвайки я от недрата без да жали,

крещи в пороя оскотяла и от гнет...

На дъното дълбоко поляга за  утеха,

за глътка въздух в гъстата мъгла

жадува сетни сили да се влеят в нея,

да извиси... злокобната тъма...

Тъга безумно силна... и бетонна,

затяга примка с точност на ловец

и ме премята в лудост монотонна,

обримчва ми очите... на слепец...

Неистово невидима е самотата,

и по-невиждащи са моите очи.

Щом ме е прегърнала тъгата,

ти нейна дъщеря ме наречи...

Аз нямам друг подслон без теб,

оставам там, в обятията нейни...

Утеха търся и в поредния куплет,

спасение във думите безкрайни...

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??