Тъй както умолява песента

5 июн. 2016 г., 11:33

Поэзия

391 2 2

Нагарчат дните. Устните пропукват.

Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.

Преди да се отрони трябва да се върнеш.

Назад, назад, тъй както умолява песента.

Но ти не си Калина и не си мома, уви.

Не можеш във какво да е да се превръщаш.

И с плуването виждам справяш се едва-едва,

защото по течението не обичаш да се пущаш.

Летиш, ала предимно нощем. Не, нямаш си

метла, а денем криеш в светлото крилете.

Опазваш ги от болестта, която като чума

измъчва и мори вълшебството на цветовете.

посветено*

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-06-06T08:57:55+03:00

Вили, Благодаря!
Wali (Виолета Томова)

2016-06-06T01:03:42+03:00

Поздравления за поезията и за това, че си опазила крилете. Wali /Виолета Томова/