5 jun 2016, 11:33

Тъй както умолява песента 

  Poesía
390 2 2

Нагарчат дните. Устните пропукват.

Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.

Преди да се отрони трябва да се върнеш.

Назад, назад, тъй както умолява песента.

 

Но ти не си Калина и не си мома, уви.

Не можеш във какво да е да се превръщаш.

И с плуването виждам справяш се едва-едва,

защото по течението не обичаш да се пущаш.

 

Летиш, ала предимно нощем. Не, нямаш си

метла, а денем криеш в светлото крилете.

Опазваш ги от болестта, която като чума

измъчва и мори вълшебството на цветовете.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

посветено*

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??