15 авг. 2007 г., 09:52

Тъй крехък е живота 

  Поэзия
720 0 0
Тъй крехък е живота
Колко е нелеп Света!
Стоя, бягайки по призрачният стадион.
Пред себе си виждам само пропадналия небосклон.
Мечтая си за прозрачните поля,
които обичат ме повече от любовта.
Оглеждам се... къде са те?
- Нима е толкоз лесно да избягате? -
Намирам ги... - Защо скучаете?
Нима е толкоз трудно да избягате?
Мълчат полята и не отговарят,
а аз чакам ли, чакам да умрат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Соколов Все права защищены

Предложения
: ??:??