Луната свети тъжно...
в леглото на нощта и
облаци нахални я прегръщат,
носейки ù само пустота...
Тя блести... прозрачно нежна,
омагьосвайки света...!
Но единствената ù съдба е
да бъде вярната прислужница на
безкрайната вечерна тишина...! 25.09.2001г.
© Моника Стойчева Все права защищены