Тъжно слиза нощта над града,
като писък на птица зловеща!
Няма я вече при мен любовта,
само споменът от нашата среща!

Тъжен спомен, води тъжна луна!
Някак килнала своята брадичка.
Все тъй тъжно е в моята душа,
пак те няма и пак съм самичка!

Как жадувам за теб, за нощта,
във която с теб бяхме щастливи!
Искам пак да се върнеш в съня,
миговете ни страстни и живи!

Искам приказката, нашите дни,
как засенчваше слънцето клето!
Как се къпех в безмерни мечти,
със сърце от надежда обзето!

Искам теб, искам нашия свят,
в който даде ми и ада, и рая!
Искам утрото със нежния хлад,
с теб така да живеем до края!

Но уви, пак сама съм в нощта.
Само болката остана приятел!
От окото ми се откъсна сълза,
на душата ми ням показател...