20 нояб. 2008 г., 21:39  

Тъжна съм 

  Поэзия » Любовная
2315 0 12

Защото съм тъжна
и вятърът с пръсти,
засвири на флейта в комина.
И, чак до паважа,
дъждовни и гъсти,
небето разпусна косите си фини.

Присви се от болка

и после... заплака,
неискан, самотният облак.
Защото съм тъжна,
захлипа и мракът,
синеещ отвънка с окото си обло.

Умислен и мокър, изплака капчукът
и после,
в ръмежа, заглъхна.
В камината, огънят тихо припука
и въглен, отчаян,
последно въздъхна.

Сълзици пророни и в здрач се погреба -
стопи се от мъка свещта.
Защото съм тъжна...
тъжна без тебе -
от плач, като мен, посиня вечерта.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??