Отново утро е и съм сама,
в очите ми напира тъжно гореща, мъничка сълза!
А зная, теб ще имам само във съня,
защото си отиваш тихо със утрото и със деня!
Като дете ще плача всеки ден
и ще си мисля тайно пак за тази среща,
а чувствата бушуват вътре в мен,
макар да зная, че това е грешно!
И ето, нощ е, чакам те сама,
ти влизаш, без да питаш, във съня ми!
Безсилна съм, оставям те така,
да преобърнеш мислите и същността ми! ...