Отново утро е и съм сама,

в очите ми напира тъжно гореща, мъничка сълза!

А зная, теб ще имам само във съня,

защото си отиваш тихо със утрото и със деня!

Като дете ще плача всеки ден

и ще си мисля тайно пак за тази среща,

а чувствата бушуват вътре в мен,

макар да зная, че това е грешно!

И ето, нощ е, чакам те сама,

ти влизаш, без да питаш, във съня ми!

Безсилна съм, оставям те така,

да преобърнеш мислите и същността ми!

Не смея да ти кажа: Остани!

Защото мигом всичко ще се срине!

Ще слушам нощем как ми казваш: Не плачи,

дори и тъжна, любовта ни няма да отмине!