14 янв. 2010 г., 09:41
Тъкмо
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.
И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
ех, Райсън...стих, който плаче и се смее.
и аз. -
Бре, че разтегливо е това понятие Време, бре!
Тогава защо не си поиграем с него на... ластик?
Ето за това те харесвам, Райсън!
-
така е с времето-тъкмо...
-
Отново си много прав!Пожелавам ти никога да не се поврежда онзи двигател, който те побутва и така, поне до сто!
-
Кой измислил е времето - Аз или Ти или Онзи отгоре?
Я не му мисли и сипвай догоре! -
Казват, че остаряваме, когато времето се разбърза; забави ли се пък за къде сме? Подбутвай го и ти!
-
Ех, че ми хареса това побутване!)))
Да бъде!!! -
Много си го харесах това
"И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне."
Поздравления Райсън!
Нека не спира времето! -
Страхотно!!!
-
Все се намира някой за когото да живеем, или който да ни връща към живота.Да бъде "утре"!
Поздрав! -
Весело и малко тъжно...Хареса ми!
-
Страхотно е, Райчо!
Вдигам наздравица за това, винаги да има едно рамо за това подбутване! -
Усмивка!Много утре-та ще има!
-
Привет, Райчо!
Ще бутаме щом не иска да пали!
На едно Време ли ще се дадем.. -
...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и някой го побутне.
ти ли - нас, ние ли - тебе...
благодаря!