14.01.2010 г., 9:41 ч.

Тъкмо 

  Поезия » Друга
803 0 16
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Предложения
: ??:??