5 февр. 2020 г., 08:00

Тълкувание 

  Поэзия » Философская
438 0 0
Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете,
което си играе с кибрит.
Пожарът тлее и ще погаси
до дъно и зародиш всеки вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??