5 feb 2020, 8:00

Тълкувание 

  Poesía » Filosófica
437 0 0
Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете,
което си играе с кибрит.
Пожарът тлее и ще погаси
до дъно и зародиш всеки вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??