18 июн. 2013 г., 11:40

Тъма 

  Поэзия
635 0 4
Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”.
Страх ни е да не проличи.
Че и двамата сме доволно себични.
Че живеем в грях и отричане.
На очевидните истини.
Някъде, в нищото, пак сме до никъде.
Две създания божии... И ничии.
В които прозират лъжи.
И двуличие.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??