18.06.2013 г., 11:40 ч.

Тъма 

  Поезия
680 0 4
Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”.
Страх ни е да не проличи.
Че и двамата сме доволно себични.
Че живеем в грях и отричане.
На очевидните истини.
Някъде, в нищото, пак сме до никъде.
Две създания божии... И ничии.
В които прозират лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
: ??:??