ТЪРСЕЩА УТЕХА
Вървя по пустата пътека,
търсеща за сърцето ми утеха,
сърце, разбито тъй отдавна,
но още чувствам болката коварна.

Вървя и мисля все за тебе,
как превърнах се във твое бреме,
как очите ти без пламък вече бяха
и силите ти към друга се целяха.

Вървя и говоря с тишината,
опитвайки се да разбера нещата,
неща, които нов живот даряват,
но накрая нищо не оставят.

Изведнъж те сращнах по пустата пътека
и намерих за своета сърце утеха.
Видях те сам и с търсещи очи,
търсещи любов,която в мен вече не гори.

Защо така подредиха се нещата?
Станахме жертви на обрата на съдбата.
Но успех, защото аз успях,
макар и трудно, аз те преживях!