ТЪРСЕЩА УТЕХА
Вървя по пустата пътека,
търсеща за сърцето ми утеха,
сърце, разбито тъй отдавна,
но още чувствам болката коварна.
Вървя и мисля все за тебе,
как превърнах се във твое бреме,
как очите ти без пламък вече бяха
и силите ти към друга се целяха.
Вървя и говоря с тишината,
опитвайки се да разбера нещата,
неща, които нов живот даряват, ...