Търся те сред мечтите
и в детската им чистота.
Търся те в сълзите,
в капчиците утринна роса.
Търся те в сиянието на луната,
прикрило една вълшебна нощ.
Търся те в аромата на цветята,
в сладката им нежна мощ.
Търся те в синьото на небето,
там рисувам твоите очи.
Търся те по пътя на сърцето,
за теб то не спира да гори.
Търся те сред хора непознати,
в безразличието на техните лица.
Търся те сред спомени богати
на обич, на ласки, на топлина.
Търся те и плача,
като дете, изгубило любима играчка.
Търся те в здрача,
и сякаш до тебе има само крачка.
Търся теб, ала намирам разруха,
намирам късчета лед от разбита душа,
сякаш съдбата за молитвите ми е глуха,
сякаш завинаги загубих радостта.
Но аз ще те търся непрестанно,
дори тъгата съвсем да ме сломи
и ако някога усетиш онзи трепет,
през сълзи моля, и ти ме потърси!
© Виолета Попова Все права защищены