У дома
Гледахме се час и половина.
Изговорихме неща- дузина.
Шепнехме си, взаимно мечтахме.
И за кой ли, кой ли път разбрахме,
че са били предопределени
нашите съдби, да бъдат слени.
Търсихме се толкова години-
всеки своя дълъг път изминал.
И когато, стигнали към края
( да се чудим- в Ада или в Рая),
се открихме- малко посребрени, ...