У дома

5 dic 2015, 15:16

Poesía » De amor

428 0 6

У дома

Гледахме се час и половина.

Изговорихме неща- дузина.

Шепнехме си, взаимно мечтахме.

И за кой ли, кой ли път разбрахме,

че са били предопределени

нашите съдби, да бъдат слени.

Търсихме се толкова години-

всеки своя дълъг път изминал.

И когато, стигнали към края

( да се чудим- в Ада или в Рая),

се открихме- малко посребрени,

със лумбаго, с разширени вени,

с косопад, със сенки под очите,

с колена от тежести присвити.

Себе си във другия видяхме,

че сме огледални, осъзнахме-

с неизменна, между пръстите, цигара

и със самотата- стара, много стара...

В кръговрата на живота, като млади,

минахме Чистилището- Ада.

Не е нужно друго и да зная-

ами ние сме си у дома- във Рая.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.