Ето ме отново, в главата ми строя стена,
между мислите ми, спасявам детската мечта.
Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,
в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.
Домът ми пустее, не живея в него, а в
главата ми убежище, без проблеми и тегло.
Лягам в легло от облаци снежнобели,
завивки от копринена мъгла ме топлят нежно.
Под небе със златни звезди,
сценарии в ума си пак създавам, уви.
Сън ме не хваща, орисница ми трябва,
ангел хранител, с вълшебна пръчица да ме избави. ...