Ето ме отново, в главата ми строя стена,  

между мислите ми, спасявам детската мечта.  

Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,  

в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.  

Домът ми пустее, не живея в него, а в 

главата ми убежище, без проблеми и тегло.  

Лягам в легло от облаци снежнобели,  

завивки от копринена мъгла ме топлят нежно.  

Под небе със златни звезди,  

сценарии в ума си пак създавам, уви.  

Сън ме не хваща, орисница ми трябва,  

ангел хранител, с вълшебна пръчица да ме избави.  

С едно докосване смугли мисли да изгони,  

златен прашец по главата ми да разпери.  

Тъмните ми къдри да обсипе с ярък блясък,  

да заспя и да забравя, в свят мечтателен и светъл.