УБИЙСТВА
Убиваме,
убиваме децата си
с ръцете на тринадесетгодишни...
Убиваме,
убиваме жената си,
мъжа до нас -
и сякаш сме всевишни...
Убиваме и майките,
бащите си
жестоко –
със ръцете на децата си...
А вечерта отново в новините
показват на убийците лицата...
Убиваме...
и от това не страдаме...
Убили чувството
да бъдем по-добри,
участваме в миманса на Биг Брадър,
за да дарим на слепите пари...
Убиваме...
И – без да проумеем,
забравили,
че Господ не прощава,
тъй - неразбрали - мъртви си живеем
в една самоубила се държава...
10 май 2009
© Георги Ванчев Все права защищены