myworld (Аз)
284 845
10 янв. 2013 г., 17:28

Уча се 

  Поэзия
615 0 7

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.




Опитвам небетата да подредя.
Аз зная, че са още полуживи.
Но с птиците не мога да летя.
Сънят крилете ми измива.




Разпадам се пред слънцето така
и болката си спомням колко ми прилича.
Сълзите трия в буйната река.
А всеки път раняван съм различно.




Побирам те във себе си едва.
И старите следи тежат ми на душата.
Не искам повече да съм едно с това.
Сега се уча да съм пронизващ вятър.







© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е...човек се учи от първия си миг на този свят до последният си дъх!
  • Сега се учиш.....а има толкова много неща за напред да се научат в тоя живот.И ние по-старите още и още се учим
  • Благодаря!Петя,аз не съм от "земните",по-скоро съм от другата порода ,от онези,които "измерват" непреходните неща!
  • Дано никога не се научиш! Принизяващите ветрове са за земните. Не бъди един от тях! Ще се загубиш в мнозинството, а и съм сигурна че няма да ти хареса. Красив стих. Поздрави.
  • Благодаря ти!
  • Красиво и истинно!
Предложения
: ??:??