12 июн. 2009 г., 09:35

Ухае на липи през моя юни 

  Поэзия
1109 0 18

И пак ухае на липи през моя юни.

И пак по детски светнал е денят.

А слънцето хлапашки поздрав праща

на непорасналото в мен дете.

Усмивката ми с птича песен се понася.

Над житни класове, поля и равнини.

Приижда глъч от малчуганите на двора

и ме подканят, че е време за игри.

От спомените просълзени са очите.

Щастлива съм от тези някогашни дни.

Животът ми суров не е изтрил

ни белезите, ни мечтите...

а от това по-хубаво - Има ли? Кажи!

Така усещам, че съм Жива.

Ако можеше този юни

до края ми да продължи.

Но няма как... внукът се прибира,

изгладнял по мъжки от неспирните игри.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??