Каква хармония се крие в теб,
та всеки път, щом те погледна
неволно свива се сърцето ми
и мигове оставам аз без дъх?
Излъчващата се от теб мъжественост
пробива в мен чрез хиляди игли.
Моля се и имам я надеждата
да бъдем заедно.
Любов и в тебе да гори!
Защо така абсурдно те желая?
Задавам си въпроса не веднъж...
А то е просто. Просто, като в Рая.
От теб струи ухание на мъж!
1993 г.
© Таня Георгиева Все права защищены