Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал,
насред опушена и стара кръчма,
и дълго – до среднощ, да свиря там
сонатите на влюбения стършел.
Ще стържа от кръчмарския тезгях
смирената милувка на липите,
ще мигат дълго в прашните стъкла
разплаканите Божии свещици. ...