yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
11.01.2019 г., 13:52 ч.

Укротяване на скерцото 

  Поезия » Философска
787 9 13

Бих станала навярно цигулар,

да можех да се преродя отново.

Помъкнала на гръб калъфа стар,

из кални кръстопътища ще бродя.

 

И ще се спра – в най-крайния квартал,

насред опушена и стара кръчма,

и дълго – до среднощ, да свиря там

сонатите на влюбения стършел.

 

Ще стържа от кръчмарския тезгях

смирената милувка на липите,

ще мигат дълго в прашните стъкла

разплаканите Божии свещици.

 

Защото в нищото – без капка жал! –

изтляват най-прекрасните минути.

А звездопадът – цяла нощ валял, 

ще се превърне в кална локва утре.

 

Да ви събуди – със скимтеж и плач –

дали дете, или бездомна котка –

и да се любите – до първи здрач,

когато тъмнината ще се кротне.

 

И пръстите ми – ако прокървят,

у вас е слязла цялата Вселена.

Навярно всеки ще намери път.

Така ще знам защо съм преродена.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??