Улицата пуста беше,
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше,
цялата потънала в мрак.
Там животът дълго спеше…
щеше ли да се събуди пак?
Улицата мъртва беше,
а беше жива някога преди.
Детето нейно ми шептеше…
„Ела, ела я съживи.“
© Или Дадарова Все права защищены