Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени,
по локвите…
отрязан къс от смръщено небе.
И слънцето сред тътени,
и облаци да се провре.
Улових есента.
В капка дъжд.
В тъжен лист.
Улових я в думи
…и в стих.
Миленка, стопли ме! Благодаря ти, за милите думи!