27.10.2022 г., 7:40 ч.
Улових есента
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени,
по локвите…
отрязан къс от смръщено небе.
И слънцето сред тътени,
и облаци да се провре. ...
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени,
по локвите…
отрязан къс от смръщено небе.
И слънцето сред тътени,
и облаци да се провре. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация
874
3
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
