koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
16 дек. 2016 г., 22:58

Умирам и възкръсвам 

  Поэзия » Другая
350 0 2

Вечер умирам със мъките дневни.

Сутрин възкръсвам за новия ден.

Гоня въпросите нощни и гневни...

Пак се възражда доброто във мен.

 

Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл

с много задачи и тежък товар.

В пътя нататък със крясък и вопъл

аз се превръщам във вечен бунтар.

 

Стъпки оставям по всяка пътека

в стръмен нагоре житейски баир.

В тихата вечер – уханна и мека,

лягам в леглото със сторен хаир.

 

Пак си умирам със дневните мъки.

Жив се събуждам за новия ден.

Само душата сънува разлъки...

Вижда във мене безропотен фен.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново си сътворил прекрасна творба, Никола! Силни аплодисменти!
    "Пак си умирам със дневните мъки.
    Жив се събуждам за новия ден.
    Само душата сънува разлъки...
    Вижда във мене безропотен фен."
  • Много истински го усетих,съпреживях и ти се възхищавам на енергията и оптимизмът!
    "Вечер умирам със мъките дневни.
    Сутрин възкръсвам за новия ден.
    Гоня въпросите нощни и гневни...
    Пак се възражда доброто във мен."
Предложения
: ??:??