Умирам и възкръсвам

16.12.2016 г., 22:58 ч.

Поезия » Друга

351 0 2

Вечер умирам със мъките дневни.

Сутрин възкръсвам за новия ден.

Гоня въпросите нощни и гневни...

Пак се възражда доброто във мен.

Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл

с много задачи и тежък товар.

В пътя нататък със крясък и вопъл

аз се превръщам във вечен бунтар.

Стъпки оставям по всяка пътека

в стръмен нагоре житейски баир.

В тихата вечер – уханна и мека,

лягам в леглото със сторен хаир.

Пак си умирам със дневните мъки.

Жив се събуждам за новия ден.

Само душата сънува разлъки...

Вижда във мене безропотен фен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.