Уморих се вече аз да чакам
някой да дойде и да ме спаси.
Уморих се все за нещо да се моля,
а никой за мен да не тъжи…
Уморих се и да бъда сляпа
за чуждите удари към мен,
Точно тези, които ме повалят… тях прощавам
и се съсипвам всеки ден.
Уморих се и да съм нещастна,
уязвима, изпълнена с тъга…
Уморих се и от гнет и от омраза,
не може все да е така!
Уморих се и все за това да мисля,
уморих се и от себе си дори,
Уморих се и да отегчавам непрестанно и приятелите си.
Надявам се по-светъл ден да дойде,
ден, във който ще се появи
лъчът надежда във тунела…
Тунелът на разбитите мечти :)
© Съни Все права защищены