Уморих се вече аз да чакам 

 някой да дойде и да ме спаси.

 Уморих се все за нещо да се моля,

 а никой за мен да не тъжи…

 Уморих се и да бъда сляпа

 за чуждите удари към мен,

 Точно тези, които ме повалят… тях прощавам

 и се съсипвам всеки ден.

 Уморих се и да съм нещастна,

 уязвима, изпълнена с тъга…

 Уморих се и от гнет и от омраза,

 не може все да е така!

 Уморих се и все за това да мисля,

 уморих се и от себе си дори,

 Уморих се и да отегчавам непрестанно и приятелите си.

 Надявам се по-светъл ден да дойде,

 ден, във който ще се появи

 лъчът надежда във тунела…

 Тунелът на разбитите мечти :)