РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
30 апр. 2021 г., 12:33

Уморих се 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
504 5 14

Уморих се!
С юмруци стени да разбивам.
До кръв да удрям,
а после да гледам,
как кръвта по тях се съсирва.
Уморих се!
Без завивка пак да заспивам,
сутрин със сълзи да се мия.
Тъгата зад усмивка да скривам,
а в очите демони да крия.
Уморих се!
С пръсти огъня да гася,
за да не пламнат пожари.
От всяка най-малка искра
отново да трепват жарави.
Уморих се!
На пръсти все да вървя,
себе си да не събудя.
С илюзии да ме обвиват,
на възел живота да връзват.
Уморих се!
Да се самолекувам.
Рани с конци от мечти
да прешивам.
Уморих се!
Да губя себе си!
Приятели!
Надежди и време!
Посоки – много!
Пътища няма!
Пътища хиляди!
Без посока!
Уморих се!
Да търся!
Ще поспра да почина.

А после... ... бутона restar ще натисна.

© Росица Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този, който умее "рани с конци от мечти" да съшива, намира посоката, моделира крачките си по избрания от него път и се оказва по-силен от умората, дошла да заличи вярата му.
    Дай си почивка, но реанимирай вярата си, която и в тази житейска ситуация ще се окаже основният градивен стълб.💞 А когато се усетиш готова за новото начало, натисни копчето за рестарт. То не е счупено, чака осъзнатата ти команда, за да се задвижи, Роси! А това само вярата може да направи 🙏❣️🍀
  • Младен, благодаря! Светли празници!
  • Главното и ценното в тази силна лирична изповед е, че тя може да се разглежда дори като ситуационна система. Сперед мен всеки човек попада в лабиринта на тези състояния. Но тук те са издигнати в ранг на поетично обобщение. Поздравление за директната форма! Много е въздействаща и е поднесена оригинално.
  • Благодаря, Скити! Надявам се и моят да функционира!🍀
    Юри, ще се лекувам с черно Джони! 🙂 Благодаря!🍀
    Зиги, ти си слънчев човек, личи ти от далеч! Благодаря!🍀
    Благодаря, Румяна! Понякога трябва да спреш, да поемеш дъх, за да можеш да продължиш!🍀
    Много си права , Пепи! Благодаря, че ми го напомни! 🍀
    Благодаря, Ирка! Дано да дойде новата култура и при мен!🍀
  • Роси, остави всичко да изгори и си направи една Маргарита🍸 След пепелта никнат нови култури🌹
  • Роси, нали знаеш "Толкова тежи на земята човекът;
    има-няма, някакви грамове.
    Докато го има живецът, жив е!"
    Едно нещо съм научила в тоя живот: когато съм се чувствала най-зле, животът поднася изненада и - няма спиране. Не трябва да се оставяме животът ни да зависи от нещо извън нас.
    🤗 ❤️
  • Така е, живота продължава. Дай Боже сили за всичко! Успех и.... отново напред!
  • Роси, красив стих! Поздравления! Моята батерия е слънчева. Зареждам се лятото, да имам за зимата. 😊
  • Хубаво е, Роси!
  • Добре е за тези, които имат бутон рестарт...
    Много м хареса, Роси!
  • Благодаря, Миночка! Има моменти в които батерията на всеки се изтощава. Поздрав и за теб! 🍀
    Гедеон, прав си! Тогава отиваме за рециклиране! 🍀
    Благодаря, Бисерка, дано само не е дълга умората ни! 🍀
    Генек, благодаря! 🍀
  • Хареса ми!
  • Прекрасен стих! Припознах се! Много, много ми хареса!
  • Понякога се чувстваме уморени от живота, може би защото отговорността, която поемаме е непосилна за нас, Роси, но ти имаш голямо обичащо сърце и умората понасяш по лесно.Много ми хареса стихото,откровеността ти също. Поздрав сърдечен от мен!
Предложения
: ??:??