Уморих се!
С юмруци стени да разбивам.
До кръв да удрям,
а после да гледам,
как кръвта по тях се съсирва.
Уморих се!
Без завивка пак да заспивам,
сутрин със сълзи да се мия.
Тъгата зад усмивка да скривам,
а в очите демони да крия.
Уморих се!
С пръсти огъня да гася,
за да не пламнат пожари.
От всяка най-малка искра
отново да трепват жарави.
Уморих се!
На пръсти все да вървя,
себе си да не събудя.
С илюзии да ме обвиват,
на възел живота да връзват.
Уморих се!
Да се самолекувам.
Рани с конци от мечти
да прешивам.
Уморих се!
Да губя себе си!
Приятели!
Надежди и време!
Посоки – много!
Пътища няма!
Пътища хиляди!
Без посока!
Уморих се!
Да търся!
Ще поспра да почина.
А после... ... бутона restar ще натисна.
© Росица Димова Всички права запазени
Дай си почивка, но реанимирай вярата си, която и в тази житейска ситуация ще се окаже основният градивен стълб.💞 А когато се усетиш готова за новото начало, натисни копчето за рестарт. То не е счупено, чака осъзнатата ти команда, за да се задвижи, Роси! А това само вярата може да направи 🙏❣️🍀