bagra (Елица Кръстева)
33 57
26 мая 2015 г., 21:52

Урок по сътворение 

  Поэзия
932 0 4

Остави ни, Господи, да създадем този свят!

Остави ни да го създадем както искаме!

Шест дни ще се целуваме до безпаметност,

а на седмия (обещавам), ще почиваме.


Шест дни ще му се завирам под кожата,

в торбата му шилото ще боде

и на седмия криво-ляво и както може

ще ме извая и създаде.


Шест дни ще се обичаме

извън Рая, под звездите.

И какво като Потопът ни настигне -

най-много да ни измие душите.


Шест дни ще се преплитаме

като две вейки осиротели,

а после ще изчезнат не Земята и звездите,

а цяла Вселената.


И какво ще правим, когато

ни заболят от любов телата?

Остави ни да създадем, Господи, този свят,

а пък после ще го мислим нататък...


26.05.2015

Велико Търново

© Елица Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
  • Здравейте! Благодаря ви!
  • Женското начало в това стихотворение струи отвсякъде - увлича и опиянява! Не бих се учудила, ако и Бог се заслуша Поздрави!
  • Звучи дръзко и подканващо! Ами ако няма нататък?
    В това е силата на любовта, че никога не мисли за нататък.
    Тя живее в своето /Хорациево/ Carpe Diem, като битник във вечното си настояще. За любовта няма нито настояще, нито бъдеще, защото е извън времето.

    Поздравление, Елица! Хубав стих!
Предложения
: ??:??