Усещам те, толкова близо,
а всъщност далече си ти.
Часовникът сънено времето влачи-
безсъница палава бори се с мен.
И нелогични игриви илюзии,
правят си път във нощта.
Изглежда че всичко е спряло...
Дори и не диша света.
Луната прозя се отново,
затвори очи.., и заспа.
Усещам те, толкова близо...
А няма те, - има само звезди!
И мисля те, толкова живо...
Часовникът спрял е? Нали?!
Забравям те...
Помня те...
Всичко е само илюзия..?
Игра на съдбата,
със някаква цел?!
И търся те..,
после бягам далече,
във друга реалност с объркан сюжет.
И чувствам те...
И изглежда реалност.
И липсваш ми..,
без утеха, без гняв.
И пусто е, всичко наоколо...
И празно е,
вътре във мен.
© Нели Р Все права защищены