Усещам те, толкова близо,
а всъщност далече си ти.
Часовникът сънено времето влачи-
безсъница палава бори се с мен.
И нелогични игриви илюзии,
правят си път във нощта.
Изглежда че всичко е спряло...
Дори и не диша света.
Луната прозя се отново,
затвори очи.., и заспа.
Усещам те, толкова близо...
А няма те, - има само звезди! ...