Викни ме, когато тъгата
неканена в теб се притисне,
когато ти хване ръката,
и в ледени длани я стисне.
Викни ме, когато вината
поиска от теб да избягаш,
когато ти мъти главата,
че трябва без мен да си лягаш.
Викни ме, когато си жаден,
любов да ти дам да отпиеш,
когато за ласки си гладен,
при мен от света да се скриеш.
Когато поискаш да вземаш,
ела и грабни ми душата,
дарявам се... не, не превзевмаш.
Усети ли!? Плàча... сълзата...
© Неземна Все права защищены