Усмивката като сълза потича

4 апр. 2014 г., 23:04

Поэзия

383 0 2

Не съм с окови, нито под надзор,

но сякаш съм осъден и забравен.

Бездействието ми е днес позор,

в който притеснения се давят.

От утрото очаквам вечерта,

в която болката приспана ще утихне.

Събудена отново сутринта,

като кинжал в сърцето ще проникне.

Лежа, когато мога да вървя.

Вместо юмруци, стискам здраво устни.

Стаята ми, пълна с тишина,

души ме и не иска да ме пусне.

Как остри са проклетите ъгли.

Като дула се целят в съвестта ми.

Една врата и четири стени,

един таван като венец от тръни...

Времето задъхано тече

и влива се в живота динамичен.

Очи затварям. Чува се звънче.

Усмивката ми чрез сълза потича.