Усмивката като сълза потича

4 abr 2014, 23:04

Poesía

384 0 2

Не съм с окови, нито под надзор,

но сякаш съм осъден и забравен.

Бездействието ми е днес позор,

в който притеснения се давят.

От утрото очаквам вечерта,

в която болката приспана ще утихне.

Събудена отново сутринта,

като кинжал в сърцето ще проникне.

Лежа, когато мога да вървя.

Вместо юмруци, стискам здраво устни.

Стаята ми, пълна с тишина,

души ме и не иска да ме пусне.

Как остри са проклетите ъгли.

Като дула се целят в съвестта ми.

Една врата и четири стени,

един таван като венец от тръни...

Времето задъхано тече

и влива се в живота динамичен.

Очи затварям. Чува се звънче.

Усмивката ми чрез сълза потича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2014-04-05T12:44:50+03:00

Скъпоценната мъжка сълза...
voda (Елица Ангелова)

2014-04-05T03:44:23+03:00

Разтърсва с вътрешния си драматизъм..