Изплака в радост малкото човече,

поело първата си глъдка въздух.

Звънливото гласче се чува надалече,

на света показва дух и дързост.

Към него уморени две очи блестят...

през усмихнатите сълзи на жена.

Нови чувства в болката крещят,

че живот от себе си е дала на света.

Под умората притиснати щастливи,

докосват се сега за първи път.

Примигващо с очички срамежливи,

стихва малкото на майчината гръд.

А наоколо в престилки снежно бели

сноват добри, усмихнати лица.

От тайнството на раждането взели...

Частица да дарят от своите сърца.

Усмихва им се малкото човече.

С безценната невинност на дете,

денят им в бяло щастие облече...

Усмивките им бели нямаха цена.