Изплака в радост малкото човече,
поело първата си глъдка въздух.
Звънливото гласче се чува надалече,
на света показва дух и дързост.
Към него уморени две очи блестят...
през усмихнатите сълзи на жена.
Нови чувства в болката крещят,
че живот от себе си е дала на света.
Под умората притиснати щастливи,
докосват се сега за първи път.
Примигващо с очички срамежливи,
стихва малкото на майчината гръд.
А наоколо в престилки снежно бели
сноват добри, усмихнати лица.
От тайнството на раждането взели...
Частица да дарят от своите сърца.
Усмихва им се малкото човече.
С безценната невинност на дете,
денят им в бяло щастие облече...
Усмивките им бели нямаха цена.
© Теодора Атанасова Всички права запазени