22 июл. 2016 г., 23:40  

Oбещание 

  Поэзия
5.0 (20)
2326 5 15
Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода -
неподвижна повърхност.
В този къс тишина
мъдростта си претърсвам.
Пренареждам се в ребуса
с име вместо молитва,
шепна само на себе си
и се спускам, не литвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »