Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода -
неподвижна повърхност.
В този къс тишина
мъдростта си претърсвам.
Пренареждам се в ребуса
с име вместо молитва,
шепна само на себе си
и се спускам, не литвам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация